ДОСТУДЯ̀ВА МИ несв.; достудèе ми, мин. св. достудя̀ ми, прич. мин. св. деят. достудял ми, -а ми, -о ми, мн. достудèли ми, св., непрех. Започва да ми става студено, започвам да изпитвам студ. Мокри до кости, с цицини по главите, те се прибраха по домовете си. Марийка почувствува хлад, достудя ѝ. Кр. Григоров, ОНУ, 174. — Ние сме шест души, дядо, закъсняхме у тая гора, па ни достудя, та дойдохме да ни дадеш малко огън, да си запалим. Нар. прик., СбНУ Х, 148.